Заверката с апостил е официално удостоверяване на автентичността на подпис, печат или щемпел, поставен върху даден документ, издаден в една държава, за да бъде признат в друга държава.

Апостилът се поставя от компетентен държавен орган (в България – например Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи или Министерството на образованието, в зависимост от документа).

Той служи като потвърждение, че документът е истински и валиден, без да е нужно допълнително дипломатическо легализиране. Заверката с апостил се използва между държавите, които са подписали Хагската конвенция от 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове